* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Ой, Дойчине, Дойчин, добър юнак!
Лежал Дойчин девет годин време,
та го гледа мома Ангелина.
Излезла е църна Арапина,
опел чадър на поле широко.
Цяла пещ ляп на ден му не стига
и си яде по крава ялова,
и изпива цяла бъчва вино,
и си люби по едно девойче.
Излюбил е турки и каурки -
ред е дошел и до Ангелина.
По двор ходи мома Ангелина,
по двор хори, дробни сълзи рони.
Догледа я Дойчин от постели,
та й вели, вели, отговори:
- Зашчо плачеш, сестро Ангелино?
- Ой ле, брайно, Дойчин болен юнак,
та ка не кю, брайно, да си плака -
излезла е църна Арапина,
опел чадър на поле широко.
Цяла пещ ляп на ден му не стига
и си яде по крава ялова,
и изпива цяла бъчва вино,
и си люби по едно девойче.
Излюбил е турки и каурки -
ред е дошел и мене да люби...
- Ой ле, сестро, моме Ангелино,
изведи ми коня от пайване,
та го води на Петър налбатин -
да ми кове коня вересия,
ага стана, ке да му поплатя!
Та отиде мома Ангелина,
та изведе коня от пайване,
та го води код Петър налбатин,
та му вели, вели, отговори:
- Ой ле, Петре, Петре налбатине,
допрати ме Дойчин болен юнак
да му ковеш коня вересия,
ага стане, ке да ти поплати!
А той си й вели, отговори:
- Ой ле, и ти, моме Ангелино,
я не кова коня вересия -
ако дадеш твое бело лице,
ке подкова Дойчинова коня!
Повърна се мома Ангелина,
повърна се мома, разплака се,
та отведе коня некована.
- Ой ле, брайно, Дойчин болен юнак,
не фтя Петър коня да ти кове,
да ти кове коня вересия -
плата траси мое бяло лице!
- Ой ле, и ти, сестро Ангелино,
я земи си сабя ръгясала,
неострена девет годин време,
та я носи Митър калъкчиче -
да ми остри сабя вересия,
ага стана, ке да му поплатя!
Та я узе мома Ангелина,
отнесе я Митър калъкчиче,
та на Митър вели, отговори:
- Ой ле, Митре, Митре калъкчиче,
допрати ме Дойчин болен юнак,
да му остриш сабя вересия,
ага стане, ке да ти поплати!...
А той си й вели, отговори:
- Ой ле, и ти, моме Ангелино,
я не остря сабя вересия -
ако дадеш твои църни очи,
ке наостря Дойчинова сабя!
Повърна се мома Ангелина,
повърна се мома, разплака се,
та донесе сабя ръгясала.
- Ой ле, брайно, Дойчин болен юнак,
не фтя Митър сабя да ти остри,
да ти остри сабя вересия -
плата иска, мои църни очи...
Та си стана Дойчин болен юнак,
та си яхна коня некована,
да си узе сабя неострена,
та отиде на поле широко,
та си рукна Дойчин, та си викна:
- А, излези, църна Арапино,
а, излези вънка на мегдане,
да видиме чия сестра искаш!
Та излезе църна Арапина,
та излезе вънка на мегдане,
та си рукна църна Арапина:
- Надзад, надзад, жълта корешнице,
ке ке фърля с тежка боздугана,
ке те удря мегю двете очи,
очи ке ти на земя паднаа,
ке пропаднаа девет педи в земя...
Та си фърли Дойчин болен юнак,
та си фърли тежка боздугана,
та удари църна Арапина,
удари го мегю двете очи;
очи му са на земя паднали,
девет педи в земя пропаднали.
Та се върна Дойчин болен юнак,
та отиде код Петър налбатин.
- А, излези, Петре налбатине,
а, излези вънка на мегдани.
Отсече му нозе до колена,
та на Петър Дойчин говореше:
- Ой ле, Петре, Петре налбатине,
ти не ковеш коня вересия -
проси сега за Бога еднога!
Та отиде Дойчин болен юнак,
да си траси Митър калъкчиче,
та на Митър Дойчин говореше:
- А, излези, Митре калъкчиче,
а, излези вънка на мегдани!
Отсече му ръце до рамена,
та на Митър Дойчин говореше:
- Ой ле, Митре, Митре калъкчиче,
ти не остриш сабя вересия,
плата искаш сестрините очи -
проси сега за Бога еднога!
Та си стана Дойчин болен юнак,
та си стана, дома си отиде.
- Ой ле, сестро, сестро Ангелино,
а донеси девет лакти платно,
собери ми кости и кокале!
Та донесе мома Ангелина,
та донесе девет лакти платно,
та му собра кости и кокале...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011