|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Турчин Арапин заптисал адна чешма и рекъл на людето ката вечер да му носят ядене и пу адна мома да му докарват. Кой няма мома, жената пускал. Дошло ред на Болън Дойчин. Той лежал болън девет години и имал съде адна сестра. Нихтял да я праща на турчина и решил да се прибори с нег. Рекъл хи: - Нараней коня убаво, по-убаво от напреж. Откарай гу при налбантина да гу подкуве. Речи му "Болин Дойчин ку уздраве, шъ ти плати, ку умре - няма кой да ти плати. Тя са нажалила и рекла: - Дай, брате, да ти полюбя един път. Подковала коня. Туга той хи рекъл па: - Земи калъчката и я дай на ножаря да я наточи! Направила и тва. Туга па хи заръчал: - Иди на дюкяня и земи девет растяга американ да ми вързеш раните и кокалету! Донела тя платното, стегнала му кокалето, изкарала му коня, дала му аф ръките боздуганя и отишъл Болън Дойчин на чешмътъ да съ бие ас турчина. Пишин хвърлил Арапина боздугана си, ама не улучил. Туга Болън Дойчин гу провалил ас негувия и гу утрепал. Отишъл си Дойчин дома, легнал и умрял. Ама куртулисал селуту от турчина.
Баничан, Гоцеделчевско (СбНУ 53, Проза, № 190 - "Болен Дойчин погубва турчин Арапин, който върши беззакония").
============================= |