* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Откакто се село заселило
хайдути не са идвали
от този Георги юнак.
Сега й Харапче слязло
долу във росни ливади,
слязло и курдисало,
че е селяни събрало,
селяни селски чорбаджии,
събрало и казало:
- Ако ли вие искате
да не ви правя золуми,
всяка ми вечер носете
по една пещ топли хлябове,
по една крава ялова
по ведро вино червено,
по една мома девица.
Всички му на ред носили,
всички са моми ходили
ред дойде и до Петкана.
Петкана, Гьоргевата сестрица.
Като е Петкана зачула
жаловно ходи из двора.
Като я Георги съгледа
той на Петкана продума:
- Петкано, сестро Петкано!
Девет години е стнало
от как ме болен ти гледаш
не съм те видял кахърна.
Защо си сега жаловна?
Да ли те тебе дотегна
мене болен да гледаш
или пък искаш венчило?
Петкана му отговаря:
- Девет съм години гледала
и още девет ще гледам
пак няма да ми дотегне
и не искам да се оженя.
Но се е, бате, появил
едно ми черно Харапче
в ливади се е кондисало.
Че е селяни събрало
селяни селски чорбаджии,
че им е Харапче казало:
- Ако не искате золуми
всяка ми вечер носете
по една пещ топли хлябове,
по една крава ялова
по ведро вино червено,
по една мома девица.
Всички му наред носили
всички се моми изредили,
ред дойде, бате, и до мене.
Тая вечер аз да ида.
Георги на Петка продума:
- Не бой се, сестро Петкано,
я отвържи конче хранено,
хранено не яздено,
нито пък е ковано.
Че го заведи, Петкано,
при Ахмед налбантина,
на вяра да го подкове,
че като аз оздравея
ще му, Петкано, платя.
Че си Петкана отиде
и на Ахмед продума:
- Много ти здраве от батя
да ме кончето подковеш
на вяра подкови да сложиш,
като бате оздравее
той ще ти тебе плати.
Ахмед Петкана продума:
- На вяра коне не кова!
Ще му кончето подкова,
ако дадеш да те прегърна
и бяло лице целуна.
Петкана се повърна,
заведе коня неподкован
и си на Георги разправи
каквото Ахмед казал.
Георги на Петкана пак дума:
- Остави, сестро, кончето
че вземи сабя ръждива
на Осман я занеси,
Осман баш калъпчия
да ми сабята наточи
на вяра от ръжда изтрие,
че като аз оздравея
аз ще му платя.
Че си Петкана отиде
и на Осман думаше:
- Османе, баш калъпчия,
много ти здраве от батя.
Да му сабята наточиш
от ръжда да я изтриеш,
че когато бате оздравее
той ще ти тебе заплати.
Също и Осман отговори:
- На вяра сабя не точа.
Ще му сабята наточа,
ако те тебе прегърна,
българско лице целуна.
И от там се върна Петкана
и пак на Георги думаше:
- Осман сабята не наточи,
и той ми каза същото...
Да не ти хатър остане,
но сабята не наточена донесох.
Тогава Георги продума:
- Отвори пъстри сандъци
бяло си платно извади,
болна ми снага пристегни,
хранено конче изведи,
оседлай го и го обуздай.
Стълба на коня да опреш
да ме на коня привържеш
и ми сабята подадеш.
Ще ида аз при Харапче
да се със него разправям.
Петката сандъка отвори,
тънко си платно извади,
болна му снага обвива,
че му кончето извади
и му стълбата изправи,
че го на коня дигнала,
ръждива сабя му дала
да иде Георги болния
с хранен ми кон некован,
с остра ми сабя ръждива,
отиде бой да се бие.
Препусна конче хранено
като вихрушка пристигна;
като го видя Харапче,
малко се поизплаши
и си на Георги продума:
- Буюром, Георги, буюром
по едно кафе да пием!
Георги Харапче думаше:
- Къде кафе тук има -
да има, от коня ще го изпия.
Че се Харапче залови
кафе да си направи.
Георги си сабя извади,
докато се Харапче усети
той му главата отсече
и се назад повърна.
Право при Ахмед отиде
и на Ахмед продума:
- Я излез, Ахмед, излез
аз да ти се отплатя,
дето ми конче подкова.
Че си сабята завъртя
и на Ахмед думаше:
- Ето ти снага българска
и бяло лице моминско!
Че му главато отсече...
Оттам при Осман отиде,
и на Османа продума:
- Османе, баш калъпчия,
я излез да ти заплатя
дето ми сабя наточи,
но чакай да я опитам
дали сабята ще реже
и турски глави да реже,
където искат снага българска
и бяло лице моминско?!
И неговата глава отряза...
Тогава си у тях отиде
и на Петкана думаше:
- Хайде ме, сестро, ти смъкни,
аз те от Харапче отървах
и на Ахмет заплатих
на Ахмет, и на Осман.
Като го Петкана развила -
кокалите му се разпилели
и се от душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011