* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Посили се църна Арапина,
посили се по Будима града -
на ден руча по фурня леба,
и си пие по една бъчва люта ракия,
и си пие по една бъчва вино;
посили се по Будима града -
на ноч люби по една гиздава девойка.
Редом си реди по Будима града,
ред си дошло до Болного Дойчина -
Болни Дойчино имало,
имало едно добру сестру.
Она по двори ходи,
по двори ходи, бели руки кърши
и си рони дробни сълзи.
И сгледа ю Болен Дойчин:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
защо си по двору ходиш,
дробни сълзи рониш,
бели руки кършиш?
- Да какво дробни сълзи не роним
и какво да не кършим руке?
Посили се църна Арапина,
та си люби на ноч по една девойка,
редом реди по Будима града,
редък се дошъл до нас -
дошел до Болнога Дойчина.
Проговори Дойчин болен юнак:
- Да улезнеш, сестро, у ладни зевници,
да изнесеш бобучерне платно,
бобучерне платно деведесе аршина,
да овъртем мои болни кости.
Да улезнеш у добри яхъре,
да изведеш коня босатина,
да га водиш Петру албатину -
Божа вересия да га кове.
Да улезеш у ладни зевници,
да узмеш саблю рджавицу,
и да носиш на моега побратима -
да подостри Божа вересия.
Утре че я се вратити,
и че им платити.
Послушала мила добра сестра.
И носила му саблята
на негова побратима;
он не щел да подостри сабля,
да подостри Божа вересия,
но рекъл:
- Ако дадеш своето беле лице,
да подострим саблю рджавицу!
И водила му коня Петру албатину,
да окове коня босатина,
да окове Божа вересия.
И албатин рекъл:
- Ако даваш беле лице,
че ти кова конче вересия!
И она тогай назад повърнула,
повърнула и на брата си казала.
Заплакала мила добра сестра.
Рекъл тогай Дойчин болен юнак:
- Изведи ми коня босатина,
дай ми саблю рджавицу,
приведи коня на бял камик.
Довела коня добра сестра.
- Дръж коня, сестро, да се качим!
Укачил се Дойчин на доброга коня,
пай тогай разигра доброга коня,
разигра низ Будима града,
и рекъл: - Камо те, църна Арапина?
Айде на старе белеге,
айде бой да правим сеги!
И станули на старой белег.
Рекъл Дойчин: - Църно Арапино,
върляй на Дойчина болнога,
фърляй лека бъздованя,
щото има деветдесе ока!
Фърлил църна Арапина,
фърлил тежка бъздованя,
Болен Дойчин го у руке дочекал.
- Па се чекай, църна Арапино,
я фърлям тежка бъздованя!
Офърлил Дойчин болен,
та га накарал у земи,
накарал девет аршина;
Тага е пришел Дойчин юнак,
та му отсякъл русу главу,
и ю турил коню у зобници.
Па тага разиграл коня
низ Будима града,
и ошъл на Петра албатина:
- Излез, илез, Петър албатин,
да ти платим, Петре албатине,
що ми си ковал коня!
Петър не смее да излезне,
па излезнал Петър албатин.
- Ела да ти платим!
Излезнал е Петър при нега,
Дойчин извади своюту саблю,
та му осече русу главу.
Па тага отиде на Павла побратима:
- Излез, излез, Павле побратиме,
да ти платим саблю,
що си ми подострил!
Излезнал е Павел побратим,
мане Дойчин с саблю,
та му главу осече.
Па тага отиде дома Дойчин,
та размота деведесе лакта платно,
щото беше на негови болни кости
и се с душо разставило...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011