* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

От царя ферман дофтаса,
от царя и везира,
от царя от Цариграда
от Ямболски кадия,
навред по селата да мине
български селяни да събере.
Кадия праща заптии,
заптии вредом минали.
Бояджик село юнашко,
Бояджик селяни не дава,
Бояджик дума заптии:
- Ние сме село българско,
вяра не си даваме
селяни не предаваме.
Заптии в Ямбол отиват
и на кадия коладят:
- Вред по селата минахме
всички си селяни дадоха,
Бояджик селяни не дават.
Че се кадия разсърди,
кадия вика Бин-баши:
- Събирай ескер-бузуци,
в село Бояджик идете,
селото на кръст палете,
малко и голямо колете
селяните съберете.
Бинбаши аскер събира,
черкези, баши бозуци,
в село Бояджик отиват,
момци на синджир нареждат
и ги на нишан мериха,
момци и булки грабнаха,
старци с коне тъпчеха,
селото на кръст палеха,
децата в огън хвърляха,
стокана на яма удариха,
тъй си селяни събраха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.