* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Кога Бояджик сякоха,
сякоха, още палеха,
мало и голямо бягаше,
и Янка бяга с майка си.
Минали поле широко,
наели гора зелена,
вървели що са вървели,
до Карабунар опрели -
среща им иде даалия,
даалия Янки думаше:
- Янке мо, моме хубава,
я тръгвай, Янке, със мене, (2)
да не си снимам пушката,
да не си кървя сабята.
Янка си нищо не рече,
най си нагоре погледна,
нагоре, къмто балкана
и се изясно провикна:
- Няма ли хора наблизо, (2)
да дойдат да ме отърват
от тези пусти даалии!
Янкино либе й хайдутин,
то си е Янка зачуло,
право при Янка отива,
че си даалии убива,
с него си Янка отвежда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.