* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Задала ми са, бре, тъма
отдолу, от Цариграда,
бре, тоз ми Джимет, бре, паша,
дор три джандарми пратяла,
в Бояджик село голямо,
в Бояджик пушки да сбират.
В Бояджик турци имало,
турците били гаджале,
и този хаджи Амина.
Той на българи казваше:
- Българи, наши комшии,
вий не си пушки давайте,
ша ви турците излъжат,
излъжат, да ви измамят,
ша ви пушките прибират,
по-сетня жа ви кайдисат!
И българи турци слушали,
и тий си пушки не дали,
джандарми назад върнали.
Прао на паша отидоа
и на пашата казваха:
- Паша ле, царска-везирска,
имаш ли хабер, немаш ли,
бояжийските българи,
и тий са били комити,
джандарми назад върнали!
Тогиз са паша провикна:
- Бре врайте, турци, черкези,
в Бояджик село голямо,
в Бояджик яма да струвате,
на имане доюм да знайте!
Че са прибрали, прибрали,
тези ми голи гаджаля
и тези клети черкези,
ален са байрак дигнали
и два ми топа отвзели,
по-напреж за Манастира,
да са Манастир събори.
Кат на Манастир върлили,
върлили и съборили,
моми и булки робили,
робили и нагрозили,
селото огън дадоа
от четри стран запалюва.
Какъв е спомян станало
в Бояджик село голямо!
Жива раздяла сторили,
кой где му видят очите.
Деча у люлки плачеха,
плачеха и са горяха,
момците голи съблякоха
та ги на хоро редяха,
та ги на нишан меряха!
Какъв е спомян станало
в Бояджик село голямо!

Съставителите отбелязват: Песента е вярно отражение на събитието в ямболското село Бояджик на 15-17 май 1876 г. Това събитие в доклада на английския вицеконсул в Бургас, Чарлс Брофи, от 14. VІ. 1876 г., е представено както следва: "Истината... е следната. Жителите на съседните села избягали в Бояджик със своите стада, чарди и друго имущество поради страх от башибозуците и черкезите. Някои от башибозуците отишли в селото и поискали да бъде предадено всичкото оръжие - неизменното въведение към разбойничество и обир. Българите тогава отказали да предадат оръжието си на башибозуците, които уведомили за това Хашим ефенди, каймакамина на Ямбол. Последният, действувайки по заповед от Сливен, отишъл в Бояджик, който е в казата на Сливен. Селяните му казали, че те са готови да предадат оръжието на власти от техния собствен окръг. След като този отговор бил телеграфирай в Сливен, Шефкет паша, командуващ тамошната войска, бил изпратен в Бояджик с голяма башибозушка сила и малко артилерия. Когато пристигнал на мястото, първенците на селото излезли да го посрещнат и се хвърлили в краката му, като заявили, че не са настроени зле към правителството и че те се събрали само за да бранят семействата и имуществото си от нападенията на черкези и башибозуци. Тогава Шефкет паша запитал дали ще предадат оръжието си. Пратениците отговорили утвърдително, казвайки, че ще се завърнат в селото и ще го съберат. Те се върнали с такова намерение, но том като влезли в селото, била дадена заповед от Шефкет паша за нападение с пристъп и започнало общо клане." От около 2000 мъже, жени и деца само около 50 успели да избягат..

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010