* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

- Чул ли си, Мирчо, ел не си,
Бояджик на огън ще гори?
Мирчо Еленки думаше:
- Стягай, Еленке, събирай
нашите дребни дечинки,
бягом щеме да бягаме
във руска земя широка,
при моите мили братчета!
- Мирчо льо, първо любое,
не ти дечинки събирам,
ко бягаш, либе, сам бягай!
Още ми дума думаха,
отде ми, Мирчо, дойдоха,
анадолски църни татаре,
Бояджик на огън ще гори.
- Анадолски църни татаре,
зимайте бели грошове,
пуснете Мирчо при мене!
Мирчо Еленки думаше:
- Еленке, първо любое,
иди дечинки събери,
да са дечинки не пръснат,
както пилчинки в гората.
Я га са Мирча фатили,
два са синджире скъсаха,
на третят Мирчо продума:
- Анадолски църни татаре,
нашат се народ не крата
на нашта вяра християнска,
ем си са вие мислите!
Я имам братя двамина
във руска земя широка,
утре щат тука да дойдат,
най-напреж Мирча ще тръсет.
Я га си Мирче не найдат,
вашите млади невясти
и вашите малки дечинки,
вред щат на огън да горят.
Още ми Мирчо бесяха
и русите дофтасаха...

Според съставителите: "Датуването на песента може да се отнесе към времето на изселванията на тракийците за Русия в 1829 г. и репресалиите, които са последвали за неизселените.".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.