* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Какво ми е чудо станало
в Бояджик село голямо,
в Бояджик с чорбаджиите.
Сред село хоро играе,
отдолу иде бабичка,
бабичка стара, запряла,
тя на младежи думаше:
- Младежи, моми, ергени,
и вие, млади невести.
Бързо хорото пуснете,
булки, нанизи хвърлете,
отдолу иде пашата,
пашата турска, голяма,
с двеста турски касапи,
с триста голи жабека
и петстотин башибозука.
Ергени хоро играят,
играят и не щат да знаят.
Като пашата видяха,
бързо хорото пръснаха,
кмета заповед издаде
селото да заобиколят,
пашата да си не пуснат,
в селото да не влиза.
Че се пашата разлюти,
строга заповед издаде
на двеста турски касапи -
мъжете под нож да падат,
на триста голи жабека -
бабите под кон да тъпчат,
на петстотин башибозука -
момите роби да вземат,
децата на кол да бодът.
Най-подир паша продума
селото да си изгорят.
Като Бояджик гореше,
пламъци в небеса биеха,
старци и деца горяха,
жално и милно пищяха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.