* * *

Клането в Бояджик, Ямболско на 15-17 май 1876 г.

Юнак през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли конак за юнак,
за юнак, за вярна дружина.
Водата мина замина,
гората нищо не дума,
Стоян се горещо разлюти
и си извади сабята
сабята, остра френгия
и почна на две страни да сече
да си направи пътека,
негова дружина да мине,
турски керван да стигне.
Дето си турци грабили,
данък вземали
от всички българи.
Тогаз се гората помоли:
- Стояне, море Стояне,
аз на теб път ще ти дам,
път ще ти дам, конак направя
само ме мене пощади.
Бояджишките българи
и те си глава дигнали
и си пушките не дали
за Бояджик село отиват.
От Ямбол идват сеймени
за Бояджик село отиват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2008
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.