* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Утепа се Милош чобанине,
овце пасе по Шару планина.
Милош има до иляде овце,
ем ми има овен коловогя,
а на овен от илядо дзвонец,
а у дзвонец камен бесценети,
нокю се вигя како полодъна.
У Милоша още нещо има,
он ми има от челикя кула,
ем ми има челична капия,
ем ми има тая мудра видра,
ем ми има окикена куна.
Ми га дочул цара от Стамбола,
ми га дочул цара Сулеймана,
па ми викна Милош чобанину:
- Дойди вамо, Милош чобанине!
Па отиде Милош чобанина,
прао иде цару на дивана,
па говори Милош чобанина:
- Що си ме викал, царе Сулеймане?
Га погледа цара Сулеймана:
- Ни било лъжа, люди що казуа.
Наистина Милош чобанина,
никакви селам мене не си дало.
Одма идеш цару на дивана.
Ке те прашам, Милош чобанине,
дали имаш ти иляде овце?
Ти ми имаш, що у мене нема,
ти ми имаш от челикя кула,
и ми имаш челична авлия,
ем ми имаш тая мудра видра
и ми имаш окикена куна.
Кажи, Милош, що ти са тие тебе?
- Ке ти кажем, царе Сулеймане!
У мене има, а у тебе нема,
я сам радил, Бог ми поклонило.
А що ми е тая мудра видра,
тая ми е моя стара майка.
А що ми е окикена куна,
тая ми е моя верна люба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010