* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочул се й Генчо чорбаджи,
че имал много имане.
Комшии каил не станали,
че се на царя оплакали:
- Защо си, царю, ти тука,
ти тука, царю, царуваш,
Генчо в село царува?!
Царя й писмо изписал:
"Де да е Генчо, да доди,
право ще да го попитам,
той мене право да каже!"
Генчо си стана, отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо му селям даде:
- Леким ти селям, царьо льо!
- Полеким селям, Генчо льо!
- Защо ме викаш, царьо льо?
- Викам те, викам, Генчо льо,
право ще да те попитам,
ти мене право да кажеш -
отде взе толкоз имане,
дали си е твоя мъка,
или си хайдутлук правил?
Генчо си царю думаше:
- Ти мене право попита,
и аз тебе право ще кажа -
нито й хайдушка мъка,
нито съм хайдутлук правил.
Даде ми Господ, даде ми
три пъти по три момчета,
та стават девет момчета.
Растоха, че порастоха,
че съм им, царьо, направил,
девет копача направил,
със моя десет стават;
та сме орали, копали,
всички чаири, баири,
сели сме бяла пшеница.
Даде я Господ, боллук година,
девет хамбара напълнихме,
та сме продали пшеница,
вземахме жълти жълтици.
Затуй съм толкози прочут;
селяни не могат да ме теглят...
Царя на Генча думаше:
- Поди си, Генчо, на село,
колкото ти й дал Господ,
още толкоз да ти даде!
Генчо се назад повърна,
та си в село отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010