* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Похвалил се Димо,
Димо, дели Димо,
Димо болярина,
че каквото има Димо
и царят го няма.
Димови комши,
те каил не стават,
че се Димо хвалил
в село в механата,
царя писмо пишат,
пишат и говорят:
"Царю, господарю,
как смее Димо да се хвали,
да се хвали в село в механата,
че каквото Димо имал
и царят го няма!"
Царят писмо пише,
пише и говори:
"Димо, дели Димо,
как смееш да се хвалиш,
какво толказ имаш,
че и царят го няма?"
Димо царя дума:
- Царю, господарю,
аз си имам, царю,
девет пауняка
и всеки паун
по една пауница,
всяка пауница
по девет паунчета
и те стават, царю,
деветдесет и девет.
Тогаз царят Димо отговаря:
- Бравос, Димо, бравос,
щом си ги добил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010