* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Вино пие Димо болярина,
вино пие в хладна механа,
вино пие, във вино се хвали,
пред попове, пред селски кметове -
щото има Димо болярина,
щото има, цар Константин няма:
- Азе имам видра златоглава,
златоглава, куна изписана,
изписана куна със имане,
още имам до девет пауна,
девет пауна, девет пауници,
девет пауници, девет паунчета!
Тъй са хвали снощи на механа
и отзаран на своя трапеза.
Та се събраха Димови комшии,
комшии, все Димови душмани,
наклеветиха Димо болярин,
пред царя, още пред господаря:
- Леле варе, царю господарю,
що е Димо с тебе да се смее:
че що има у тебе, го няма -
че си има видра златоглава,
златоглава, куна изписана,
изписана куна със имане,
че има още девет пауна,
девет пауна, девет пауници,
девет пауници, девет паунчета!
Царя пусна три царюви хора,
та хванаха Дима болярина,
хванаха го на топла вечеря -
вино пие с девет мили сина,
девет сина с девет унучета.
Диван му стоят до девет снахи,
само му служи млада дъщеря.
Пуснаха се, ръце му вързаха,
вързаха ги на топла вечеря.
Пуснали са девет мили сина,
девет сина, девет унучета.
Димо си им благи думи дума:
- Леле варе, мои девет снахи,
гледайте ми девет унучета,
ще ида при царя господаря,
ще го питам, ще го разпитувам,
що съм, царю, голям зарар сторил,
та да свързва мои бели ръце,
да ми пищат мои унучета,
унучета, мои девет снахи.
А те си му тихом отговарят:
- Ходи с богом, тейко ле, бащице,
със която си правда отвадяш,
със нея ти дано си и дойдеш.
Отиде пред царя господаря.
Отдалеко му се покланяше,
отблизо му ръка целуваше.
Цар си Димо тихом проговори:
- Леле варе, божи християне,
ще те питам и ще те разпитвам,
теб ли викат Димо болярина,
дето ходиш вечер по механи,
вино пиеш, във виното се хвалиш,
пред попове, пред селски кметове,
що у тебе има, у мен няма -
че си имаш видра златоглава,
и си имаш куна изписана,
изписана куна със имане,
че си имал до девет пауна,
пауници с девет паунчета.
Да ми кажеш мене, да не лъжеш!
А Димо му тихом отговаря:
- Леле варе, царю господарю,
ще ти кажа, не ще да те лъжа,
че ти си цар един на земята,
а Господ е един на небето,
та при тебе лъжа си не бива.
Хвалил съм се, и пак ще се хваля:
- Видрата е моя стопаница,
куната е моята дъщеря,
пауни са мои девет сина,
пауници - девет мои снахи,
паунчета са мои унучета.
Това имам, със това се хваля,
ей ти сабля, ей ми руса глава!
Па си скокна царя господаря,
почука го по дясното рамо,
па му царя тихом проговаря:
- Сполай тебе, божи християне,
що у тебе има, у мен няма,
не бива ли двама да се сватим -
да ми дадеш твоята дъщеря,
да я дадеш ти на царски сина?
Димо болярин царю си дума:
- Твърде бива и твърде приляга,
но царска сватба не мога посрещна...
Царя хвана до девет катъра,
па качи девет хазни имане,
хариза ги Димо болярину.
Даде ги Димо на девет сина,
девет сина с девет унучета.
Събраха се Димови комшии,
Димови комшии ядно думат:
- Що стана, кат Дима нападахме,
та си се свати Димо със царя,
със царя, Димо, със господаря,
та донесе хазни с имане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010