* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Самси са Петър похвали,
похвали да са измами
сред село на кехаята,
че има булка хубава
и има конче хранено,
и има кола сребърна, (2)
кола му пълна с алтъни.
Селото каил ни стана,
кат му са булче нагласи,
ясното слънце надгрява
и месеца надделява.
Селото каил ни стана,
до царя книга проодиха,
до царя, до Николая.
Царя си на стол седеше,
един си ферман четеше
и други ферман пишеше:
"А де да й Петър, да дойде
с неговата булка хубава,
с неговото конче хранено!"
Че отиде Петър при царя,
при царя, при Николая.
Петър си царя думаше:
- Царьо льо, Николайо льо,
защо ме викаш? Аз дойдох.
Царя Петре ле думаше:
- Викам та, Петре, викам та,
викам та да те попитам
от де си зел туй имане,
да имаш конче хранено,
да имаш булче хубаво,
и колата й пълни с алтъни?
Петър царьо льо думаше:
- Когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима, гладна година,
че сеях много имане,
че даде Господ, царьо льо,
напълних девет хамбаря.
Че продавах, царьо, и залагах,
че си зех конче хранено,
и си зех кола сребърна,
кола ми пълна с алтъни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010