* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочул се беше тежък болярин,
стани нине, господине,
татък долу, дор до царя,
стани нине, господине,
дор до царя, царя господаря,
дребните пари с шиник ги мери,
жълтиците с кантар ги тегли.
Царят прати да го извикат:
- Ой те тебе, тежък болярин,
от де имаш това имане?
Отговаря тежък болярин:
- Ой те тебе, царю господарю,
кат ме питаш, да ти кажа -
ази имах девет сина,
запрегнахме девет чифта,
девет чифта сиви волове,
а десети - лиси биволя.
Че дигнахме десет копрали,
та засяхме десет дюлюма,
девет дюлюма с бяло жито,
а десети - с жълто просо.
Даде Господ, боллук стана,
че напълних девет хамбара,
девет хамбара с бяло жито,
а десети - с жълто просо.
След година кътлък стана,
че продадох девет хамбара,
девет хамбара с бяло жито,
а десети - с жълто прусо.
Че напълних девет кемера,
девет кемера с бяло сребро,
а десети - с жълто злато.
Ой те тебе, тежък болярин,
тебе пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010