* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Похвалил се е Петър джелепин
снощи вечер на хладна механа,
пред попове, пред стари кметове:
- Каквото аз имам, цар Костадин нема!
Че си имам до девет пауне,
девет пауне с девет пауници,
и си имам видра златоглава,
видра златоглава, куна изписана!
Падале го попове, кметове,
падале го пред цар Костадина.
Повика го царя, цар Костадина.
У тях ми се всички оскърбиха,
а Петър им тихо отговаря:
- Не мойте се, мои девет сина,
която ме, синко, правдина заноси,
тази ще ме правдина донесе!
Па отиде при цар Костадина.
Царя Петра леко тихо пита:
- Че ти ли си Петър джелепина,
какво имаш, та го царя нема?
А Петър му право отговаря:
- Леле-варе, царе Костадине,
като питаш, право да ти кажа -
азе имам до девет синове,
тие ми са до девет пауне;
и си имам до девет снашици,
тие ми са до девет пауници;
и си имам вярна стопаница,
стопаница със мила дъщеря,
това ми е видра златоглава,
видра златоглава с куна изписана...
Това имам, па си го ти немаш!
А царя му тихо отговаря:
- Леле, Петре, леле, джелепино,
която те правдина донесе,
тази ще те правдина и занесе!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010