* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Похвалил се Димо болярина -
щото Димо има, и царя го няма,
че си има Димо кола със имане,
че си има Димо видра златокрила,
и си има Димо куна изписана,
и си има Димо до девет пауне,
до девет пауне с девет пауници,
девет пауници с девет паунчета.
Че си Дима чуле царски първи хора,
па са Дима пред царя падали.
Царя хабер прати Димо да си дойде.
Димови синове за Дима плачеха,
а Димо ги леко утешава:
- Я недейте плака, мои девет сина,
коя правда Дима закарала,
тази правда ще Дима доведе.
Па е Димо при царя отишъл,
на цар се поклони, ръка му целува.
Цар си Димо тихо отговаря:
- Леле Димо, леле, болярино,
ти си се похвалил, че що имаш,
че що имаш, и царя го няма.
Димо царю тихо отговаря:
- Имам, царю, и бъх си не ловя.
Леле царю, леле, господарю,
азе се, царю, ожених
и си взех клето сираче,
та па ме Господ надари,
та добих девет синове,
та па им, царю, накупих,
девет глави черни биволе,
купих им рала, ралници,
изорах поле широко,
посеях бяла пшеница.
Даде я Господ, роди се,
роди се и претури се,
па стана гладна година,
на сиромаси харизвах,
а на орачи заемах,
а на богати продавах -
окица жълта жълтица.
Колата ми е къщата,
видрата ми е жената,
куната ми е дъщеря,
девет пауни - синове,
девет пауници - Димови снашици,
девет паунчета - Димови внучета.
Цар си Димо тихо отговаря:
- Леле, Димо, леле, болярино,
че нема ли десятък и за мен?
Оттогиз е десятък излязъл
и на цар юшур да се дава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010