* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Хей, що е за добро,
майка да се слуша,
баща да се пита,
хей, ала за Димо,
Димо млад болярин,
майка си не слуша,
баща си не пита.
Хай, че си отиде,
снощи по вечеря,
във хладни механи,
че там се е напил
Димо млад болярин.
Хей, като се напил,
и сам се похвалил
пред верни другари,
каквото има той -
цар Костадин няма:
- Хей, ази си имам,
куна изписана,
синя небесия,
девет пауници,
с девет паунчета.
Хей, царят научи,
и хабер проводи:
"Димо млад болярин,
при мен да доди.
Хей, аз да го питам,
че какво той има,
та ази го нямам,
и какво той има,
та ази го нямам?"
Че отива Димо,
Димо млад болярин,
при царя честити,
поклони му сторя,
ръце му целува.
Че го царят пита:
- Кажи, Димо, кажи,
какво си ти имал,
а ази си нямам?
Какво ти е куна,
куна изписана,
синя небесия,
и девет пауна
с девет паунчета?
Отговаря Димо,
Димо млад болярин:
- Казал съм, повтарям,
че каквото имам
у вази го няма.
Куна изписана -
моята дъщеря,
синя небесия -
моята невеста,
и девет пауна
с девет паунчета
мойте мили снахи,
с мойте мили внуци.
Царят отговаря:
- Верно, Димо, казваш
каквото ти имаш,
у мене го няма!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010