* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Запил ми се е Димо,
Димо болярин
в хладна механа,
яде пие Димо
и се хвалба хвали:
- Каквото Димо има -
у царя го няма!
Чу го зачу го царя,
царя от сарая,
гавази изпраща
Димо да си намерят,
при царя да го заведат,
царя да го пита:
- Как смееш, Димо,
хвалба да се хвалиш,
каквото имаш, Димо,
в царя го няма!
Гавази отиват,
Димо си намерили,
яде и пие Димо
и се хвалба хвали:
- Каквото има Димо -
в царя го няма!
Гавази го подбрали
и пред царя завели,
царя Димо пита:
- Димо ле, Димо,
Димо болярино,
ти как смееш, Димо,
хвалба да се хвалиш,
каквото ти, Димо, имаш
в царя го няма?
Димо отговаря:
- Аз каквото имам,
с него се хваля.
Аз си имам, царю,
до девет сина
и до девет снахи,
и девет внучки.
Всичките стават
двадесет и седем души.
Това си имам аз
и със това се хваля.
Като царя чу
Димо наградил -
шепа му жълтици
и две шепи бели бешлици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010