* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Дюздисал Стоян, уйдисал,
до девет дживгаря волови,
и друга девет биволи,
и орал Стоян, разорал,
присял беше Стоян, насял,
се бела пшеница, цирна клашица,
набрал беше Стоян, набрал,
много жито и пшеница,
се бела пшеница цирна клашица
напълнил беше Стоян, напълнил,
до девет хамбари големи
бела пшеница цирна клашица;
напълнил Стоян, напълнил
и други девет хамбари голями
се цирна, бре, канколица.
И продал беше Стоян, продал
от девет хамбари бела пшеница
и други девет се канколица,
набрал беше Стоян, берал
се бели пари и жълтици
и усторил Стоян, и усторил
кула сребряна висока,
и усторел и кола сребряна
сас колелите позлатена.
Си дочул Стоян, са бе прочул
на сичка земя и околия,
и дур на царот, цар Стефан.
Пусна цар Стефан да го вика,
и Стоян беше отишел.
Я цар Стефан му вели, говори:
- Стояне, море, Стояне,
юде доби ти толко имане?
Я Стоян му вели, говори:
- Варай, цару, цар Стефан,
дюздисал сам, бех уйдисал
до девет дживгаря волови,
и други девет дживгаря биволи,
и орал сам, сичка бех разорал,
присял сам, бех насял
се бела пшеница цирна клашица,
набрал бех, набрал
много жито и пшеница,
напълнил бех, напълнил
до девет хамбари голями
бела пшеница църна клашица,
и други девет хамбари
се църна канколица,
продал сам пшеница,
набрал сам бели пари и жълтици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010