* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочу се Стоян джелепин,
че има двори широки,
у двори кула висока,
у кула бочва сребърна
със позлатени обръчи,
у бъчва вино червено,
и има девет синове.
Той се е чуло до царо,
царо пратеше за него:
- Да дойде Стоян, да дойде,
хем на по-скору да дойде!
Ако ли нече да дойде,
на добро да не се нада!
И Стоян стана, отиде.
Царо го тогай питуе:
- Стояне, млад джелепине!
Нещо чем да те попитам,
сал сакам право да кажеш.
Ти беше много сиромах,
оддека стана джелепин,
толко сърчено спечали?
Тогай му Стоян казуйе:
- Царо ле, царо честити,
нали ме питаш, да кажем!
Язе бех много сиромах,
на везех либе разумно,
даде ми Господ рождение,
добихме девет синове,
растоа и порастаа,
та ги нацаних свинаре,
свинаре и говедаре,
та спечалиха биволе,
сораа ниви големи,
сеяха бела белиа;
даде я Господ, роди се,
метна се скъпа година,
та па я скъпо продадох,
сека паница жълтица,
много иманье навезех,
та оттам станах джелепин
заградих двори широки,
у двори кула висока,
направих бочва сребърна
със позлатени обръчи,
у бочва вино цървено.
Като си седим у кула,
пием си вино цървено,
та съм се прочул джелепин!
Това си на царо преказа,
и царо му нищо не рече.
Стоян се назад повърни,
та си у двори отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010