* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Похвалил се Димо, Димо туджарина,
Димо туджарина, Димо болярина,
въз цяло селяни, на нови механи:
- У мен дет' го има, у царя го няма!
Че са го зачули Димови комшие,
Димови комшие, първия душманин.
На царьо отодят и на царя думат:
- Царьо, ти честитит, Димо туджарино,
Димо туджарино, Димо болярино,
той се е похвалил въз цяло селяни,
въз цяло селяни, на нови механи:
"У мен дет' го има, у царя го няма!"
Че си прати царьо дур три ми стражари,
Дима да си хванат и да го докарат.
Дима си хванаха и го докараха.
Отговаря царьо: - Димо туджарино,
Димо туджарино, Димо болярино,
ти си се похвалил въз цяло селяни:
"У мен дет' го има, у царя го няма!"
Отговаря Димо: - Царю ти честитит,
аз си имам, царьо, дур девет пауна,
девет пауници, девет паунчета.
Девет ми пауна - мой девет синове,
девет пауници - мои девет снахите,
девет паунчета - моите унучета!
Царьо Димо дума: - Браво, Димо, браво,
браво, Димо, браво на твойто хвалене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010