* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочул ми се е Хральо чорбаджи,
че ми е сторил сребърни араби,
сребърни араби с магамни търкала.
Отде го зачу царян, везирян,
та си повика Храля чорбаджи,
хем го повика, хитро попита:
- Ой абре Хральо, Хральо чорбаджи,
ти сува имане казандиса ли го,
или го, Хральо, в земя извади?
Ния се, Хральо, царя броиме,
та си ми немам сребърни араби,
сребърни араби с магамни търкала.
- Ой царьо, царьо, наша державо,
я имам, царьо, чифтен биволи,
та си ми орам широко поле,
и си ми сеям бяла пченица,
та си ми, царьо, пченица дадах,
та си ми сторих сребърни араби,
сребърни араби с магамни търкала.
- Ой абре, Хральо, Хральо чорбаджи,
иди си ори поля широко,
и сей си ми го бяла пченица;
я виках, Хральо, че сува иманя,
че сува иманя от земя извади,
да си ти зьома сребърни араби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010