|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Станеник (стопанин) се прочува с имане
Прочул се й Петър, Петре ле,
от изток, Петър, до запад,
до царя и до везиря,
че има дор девет сина,
дор девет сина рождени;
че има тежко имане,
имане, Петър, с казани.
Най-малкото му момченце
в злата кочия седеше,
от село на село ходеше,
ходеше да се хвалеше,
че имат много имане -
девет казана с алтъни.
Царя за Петър проводи,
проводи да го повика.
Че стана Петър, Петре ле,
че отиде до темни яхъри,
че си кончето възседна,
че си в Цариград отиде,
в Цариград, Петър, при царя.
Петър на царя думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
защо за мене провождаш?
Царя на Петър думаше:
- Викам те, Петре, викам те,
викам те, да те попитам -
цар ли си, Петре, крал ли си?
Имал си дор девет сина,
дор девет сина рождени;
най-малкото ти момченце
в златна кочия седяло,
от село на село ходело,
ходело да се хвалело -
имал си девет казана,
девет казана с алтъни.
Петър на царя думаше:
- Имам ги, царьо, имам ги,
имам ги, бъф ги не правя,
че ми ги й Господ помогнал.
неуточнено, Сливенско (СбНУ 22-23, с. 77, № 57 - "Петър и
цар"); бъф - обяснено от записвача "инкяр, не крия", а всъщност
от бъх, бас - облог.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|