* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Стар станеник гости дошли,
станинине ле, господине,
добри гости коледарци.
Отговарят добри гости:
- Ой, те тебе, стар станеник,
ний дойдохме да питаме -
отде събра туй имане,
туй имане, добро й честно,
добро й честно, сребро й злато,
добро й честно, кръст дукато?
Отговаря стар станеник:
- Ой, ви вази, добри гости!
Кат питате да ви кажа,
отде събрах туй имане,
туй имане добро й честно,
добро й честно, кръст дукато.
Дарил ме е вишин Господ,
дарил ме е девет сина,
девет сина с девет ралци.
Че си слязох татък долу,
че разорах равно поле,
че го засях със сшеница.
Даде Господ таз година,
таз година боллук стана,
че напълних три хамбара,
три хамбара жълто жито
и напълних три механи,
три механи руйно вино.
Даде Господ таз година,
таз година кътлък стана.
Че продадох жълто жито
и продадох руйно вино -
шиника жито за хиляда,
мярато вино за жълтица.
Оттам събрах туй имане
туй имане сребро й злато,
сребро й злато, кръст дукато.
Тебе пеем, стар станеник,
тебе пеем, Бога славим,
от дружина веселбина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010