* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Похвали се Димо, Димо болярина,
Димо болярина, Димо тожарина.
Сутринта се хвали в хладни кафенета,
а вечер се хвали по хладни механи -
дет го в мене има и в царя го няма.
Де го зачу царя, той си хабер прати:
"Къде да е Димо, при мене да дойде,
нещо ще го питам, право да ми каже!"
Той хабер получи, при царя отиде,
отдалеч се кланя и си селям дава.
Запита го царя: - Ой те тебе, Димо,
Димо болярино, Димо тужарино,
сутрин си се хвалил в хладни кафенета,
вечер си се хвалил в хладни механи,
дет го в тебе има и в царя го няма?
Отговаря Димо: - Ой те тебе, царю,
право ще ти кажа, няма да излъжа,
туй, което имам във тебе го няма!
Аз си имам, царю, девет мина сина,
кога нива идат с девет рала орат
и още си имам дор девет снашици
кога жетва жънат с девет люлки ходят,
с девет люлки, още с девет мъжки рожби.
Отговаря царят: - Ой те тебе, Димо,
халал да ти й, Димо, всичкото имане,
а пък аз си нямам от сърце рожбица...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010