* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Остана Ненчо сираче,
от турско, пусто мурабе,
чужди го хора гледали,
роднините го оженили,
взели му булка хубава,
родила му девет момчета.
Раснаха, че пораснаха,
чуди се Ненчо, мае се,
кой занаят е най-лесен,
синове да си научи.
Че си Ненчо намисли
на чифлилик да ги научи,
да орат и да копаят.
Че купи Ненчо, достави,
до девет рала ковани
и девет чифта волове.
Преора черни угари,
преора бяла пшеница,
преора стари орници,
с жълто ги просо пося.
Дари го Господ, роди се,
насипа девет хамбара,
комшии каил не стават,
до царя писмо изпращат:
"Царю ле, господарю ле,
много се Ненчо издигна,
той ще ти вземе царството!"
Царят за Ненчо изпрати,
Ненчо при царя отива,
обул си гащи съдрани,
обул и свински цървули.
Царят си стана от стола
и го на Ненчо подаде.
Ненчо колене ударил
и си на царя думаше:
- На мен стол прилича ли
с тези гащи съдрани,
с тези свински цървули?
Царят на Ненчо думаше:
- Имал си кула висока,
имал си видра в двора,
имал си девет пауна,
пауна с паунките.
Ненчо на царя думаше:
- Те се с мен подиграват!
Кулата ми е къщата,
видрата ми е булката,
пауни ми са синовете,
паунки им са булките.
Царят си стана от стола,
нагреба шиник жълтици
и ги на Ненчо подаде.
Колкото Ненчо издигнат,
още се толкоз издигна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010