* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочу се Павел болярин,
че има тежко имане,
по е болярин от цара,
от цара и от везира.
Цара си хабер изпраща,
дека е Павел да дойде.
Павел се готви да иде,
съблече скъпи премени,
облече дреи кирливи,
възседна куцо магаре.
Право при цара отиде.
Отдалек му се поклони,
отблизо ръка целуна,
ръката и коленото.
Цара на Павел думаше:
- Павле ле, господарю ле,
отде си станал болярин,
болярин и чорбаджия?
Мене ми казват хората,
че по си болярин от мене!
Павел на царя продума:
- Царю ле, господарю ле,
сичко че да ти кажем,
пред тебе лъжа не бива.
Я имам девет синове
и още девет снахици.
Като на лозе идеме
с девет мотики копаме,
мойта мотика десета.
Като на нива идеме
с девет орала ореме,
моето рало десето.
От там съм станал болярин.
Воля ти, царю, земи го,
воля ти, царю, прости го.
Цара му още придаде
и го назаде изпрати
с негови верни гавази:
- Просто да ти е имане,
че си го с мъка спечелил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010