* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

- Ой те тебе, стар станином,
стани нине, господине!
Чули сме те, чут болярин,
чули сме те, та сме дошле,
нещо да те попитаме;
да те питаме, да ни кажеш -
отде събра туй имане,
туй имане сребро и злато?
С хайдути ли си походил,
или с върли кеседжии?
Отговаря стар станином:
- Ни с хайдути съм походил,
нету с върли кеседжии.
Дарил ме бе вишен Господ,
дарил ме бе добра дара,
добра дара - девет синка.
Аз направих девет ралца,
девет ралца и девет мотики.
До пладне на угар орах,
след пладне на лозе копах.
Даде Господ - боллук стана.
Аз насипах девет хамбара,
девет хамбара - жълто жито
и си налях пет меани,
пет меани - руйно вино.
През годинка кътлък стана.
Сюрмаси се погубеа,
боляри се въздигнаа.
Аз продадох девет хамбара,
девет хамбара - жълто жито
и продадох пет меани,
пет меани - руйно вино.
Шиник жито - за жълтица,
мяра вино - за полвина.
Оттам събрах туй имане,
туй имане сребро и злато.
Чудих се бил що да направя?
Аз направих кола сребърна,
със воловица позлатени.
- Туй наздраве, стар станином!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010