* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Похвалил се е млад Стоян,
че е от царя по-голем,
по-голям и по-болярин -
направил къшке от алтън,
със алтънени диреци
и със сребърни мертеци,
с маламосани прозорци.
- Стояне, царя те вика!
И Стоян стана, отиде.
- Защо ме викаш, царю ле?
- Викам те, викам, Стояне -
дедо ти ли бе хайдутин,
или баща ти ятако,
та стана толко болярин,
болярин и чорбаджия?
- Царю ле, господарю ле,
като ме питаш, ке кажа -
дедо ми не бе хайдутин,
нито баща ми ятако.
Даде ми Господ, царю ле,
даде ми девет синове;
вземах им девет орала,
и девет чифта биволи,
разорах поле широко,
насех го бела пченица,
даде го Господ, та стана,
напълних до три хамбара.
Настана тя зла зима,
зла зима, скъпа година.
Първия хамбар за мене,
втория хамбар раздадох
вдовици и на сираци,
третия хамбар продадох.
Вървеха село Гьоктенци,
Гьоктепе и Сармашиково
и още Малко Търново -
по шиник жълти алтънье
за кило бела пченица.
От там си станах болярин,
болярин и чорбаджия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010