* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Оздоле идат три турци,
три турци, три анадолци,
право в селото идеха
и за Милена питаха:
- Дека е Милен джелепин,
що се прочул до царо,
до царо, дур до везиру,
че има видра сребърна,
и има куна писана?
Та па найдоха, найдоха,
найдоха Милен джелепин,
па на Милена говорят:
- Милене, джелепине ле!
Каков си тизе джелепин,
да си по-болье от царо,
да имаш видра сребърна,
да имаш куна писана!
Милен им тихом говори:
- Добре ми дошле, троица,
троица млади левене,
троица чужди човеци;
нали ме добре питате,
ем добре, ем пак със добре,
добре кю да ви изкажа,
изкажа, верно прикажа:
що ми е видра сребърна,
то ми е либе хубаво,
що ми е куна писана,
то ми е сестра Калина.
Турци са хитри дяволе,
та пият вино медено,
Милену мешат у вино
върла отровна ракия;
та си се Милен отрови,
отрови, та па упои,
та легна Милен, та заспа,
та поспа мало, не много;
турци му силом забрали
първното либе хубаво
и мила сестра Калина,
забрали и закарали.
Кога се Милен събуди,
студна водица поиска,
та на Калина говори:
- Сестро ле, сестро Калино!
Я дай ми, сестро, додай ми,
дай ми студена водица,
водица, макар в лъжица,
водица, макар капчица -
бело ми гърло изгоре,
гърлото да си разхладя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010