* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Стар старино, гости дошли,
гости ми, гости, отбор юнаци.
- Ний сме дошли да те питаме,
откъде събра това имане,
това имане добро и чисто,
добро и чисто - сребро и злато?...
- Йол какво ме питате и аз да ви кажа
и аз да ви кажа, да не ви лъжа.
Мене ме тейно млад оженил,
млад оженил млад зачернил.
Че ме е дарил всевишен Господ
с девет сина, с девет оралца,
че разорахме широко поле,
че посяхме бяло жито,
че разкопахме връх могила,
че посадихме ново лозе,
ново лозе с бяло грозде.
Че даде Господ през година,
през година, бонлук година,
че напълнихме три хамбара,
три хамбара с бяло жито,
че наляхме триста мери,
триста мери руйно вино.
Че даде Господ през година,
през година кътлък година,
че продавахме крина жито,
крина жито за жълтица,
мяра вино за половина.
Оттам събрахме това имане,
това имане добро и чисто,
добро и чисто - сребро и злато.
Тебе пеем, стар станино,
тебе пеем, Бога славим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010