* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Зачул се е прочул се е,
ой Коледо, мой Коледо,
прочул се е стар стария,
че си има една кула,
една кула със имане,
и си има една порта,
една порта посребрена,
и си има една видра,
една видра позлатена,
и си има до три стола,
до три стола посребрени.
Де го зачу цар Костадин,
той изпрати три юнака,
да отидат у старови,
да отидат и проверат,
да не бъде хайдукувал,
хайдукувал, хаирсъзувал.
Та се збраха у старови,
у старови равни двори.
Отговарят три юнака:
- Леле варе, стар стария,
нас ни прати цар Костадин,
да дойдеме да видиме,
да не бъдеш хайдукувал,
хайдукувал, хаирсъзувал,
от де имаш туй имане?
- Леле варе три юнака,
азе не съм хайдукувал,
хайдукувал, хаирсъзувал.
Бог ми даде девет сина,
аз си купих девет чифта,
девет чифта мал волове,
и направих девет рала,
па ги пратих тата долу,
тата долу в равно поле,
та ораха и наляво,
и на ляво и на дясно,
два дни три дни, три недели,
три недели жито просо,
и ораха три недели,
три недели сид кукуруз.
Бог го даде, та са роди,
та се роди и претури.
Аз напълних шест пашула,
шест пашула жито просо,
и напълних шест пашула,
шест пашула сид кукуруз.
Бог ми даде кът година,
кът година и зла зима,
и зла зима и глад година,
аз си давах на сироти,
все на вяра и без мяра,
и си давах на хаджии,
на окица по жълтица.
От там имам туй имане...
Ори ори стар стария,
та си храни наши робе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010