* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

- Ей, Богойо, Богойо!
Чул се Богой, прочул се
със синове банове,
че е орал с елен'е,
златни му са жеглове,
сребърни му ярмове!
Дочуло се до царо.
Прати царо за него:
"Докарайте Богоя,
да го прашам, попрашам,
що е бол'е от мене -
он да оре с елен'е,
со златни ми жеглове,
со сребрени ярмове!"
Чу Богоя, сам ойде.
- Честит, царе и везире,
що е поплак от мене,
та си пратил за мене?
Бог ми даде синове,
по синове иман'е -
един оре белия,
други връти сурия,
трейки кара кирия.
Той, що оре белия,
нему на ден приоди
двесте котли пченица!
Той, що връти сурия,
нему на ден приоди
двесте вакли овнове!
Той, що кара кирия,
нему на ден приоди
двесте жълти жълтици!
Позлати си жеглове,
посребри си ярмове
и си купи елен'е!
Благослови, мили дедо!
- Да сте живи, лазарици!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010