* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Сиромах Тодор, сиромах,
доскоро беше сиромах,
отскоро стана болярин,
че бе му булка честита -
три пъти му е близнила,
се по три мъжки дечица.
Гледа ги Тодор и тегли -
га ока брашно, кога две,
отгледа девет синове
по на дванайсе години.
Та па ги Тодор поглави
единият за по илядо,
та узе Тодор, та узе
таман до девет иледи!
Отиде Тодор в Загоре -
на по-големи синове
накупи брези биволе,
на мали - мали волове.
Изора Тодор угаре,
бащини ниви, дядови,
па пося Тодор ченица -
повече жлъти кукуруз,
па се пред Бога помоли,
давно се роди енничко.
Даде му Господ, роди се.
Насипа Тодор хамбаре,
хамбаре бела ченица.
Па даде Господ зла зима,
зла зима, скъпа година -
на сиромаси аризва,
на чорбаджийе продава
окица - жлъта жлътица.
Насипа Тодор хамбаре,
хамбаре жлъти жлътици.
Чу се, дочу се до царя -
цар си йе абер проводил
и си Тодора повика.
Цар си Тодору думаше:
- Олан, Тодоре, Тодоре,
щото те питам, да кажеш -
като бе скоро сиромах,
отде си стана болярин?
Царска ли хазна бастиса?
- Царю ле, царю честити,
у мене лъжа не бива -
аз имам булка честита,
тя ми три пъти родила
по три ми мъжки дечица,
отгледа девет синове
по на дванайсе години.
Га с ока брашно, га със две -
със тегло съм ги отгледал.
Та па ги, царю, наглавих
единият по за илядо -
та вземах девет иледи.
На по-големи синове
накупих брези биволе,
на мали - мали волове.
Изорах черни угаре -
бащини ниви, дядови;
насеях, царю, от сичко,
даде го Господ, роди се,
роди се и намножи се.
Па даде Господ зла зима,
зла зима, гладна година -
на сиромаси аризвах,
на чорбаджийе продавах
окица по за жлътица.
Насипах, царю, хамбаре,
хамбаре жлъти жлътици.
Оттам съм, царю, болярин!
Тогаз му царя продума:
- Алал да ти е богатство,
че си го със труд спечелил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010