Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Имала мама, имала
едного сина Стояна,
и за син, и за дъщеря.
Скришом го мама хранила,
хранила и отхранила,
та расте Стоян, порасте
до осемнайсет години.
Чуди се мама и мае -
накъде да го проводи,
печала да й печели!
Че си й казват хората:
"Който си иде на Влашко,
той иде и не дохожда!";
на Стамбол да го проводи -
на Стамбол мори чумата;
па го с юнаци проводи.
Та стана Стоян, отиде -
първа година хайдутин,
втора година байрактар,
трета година войвода.
Ходил е девет години,
девет пари не найдели.
Стоян дружини думаше:
- Дружино вярна, сговорна!
Я хайде, хайде, дружино,
по дома секи да сидем,
давно се среща поправи.
И дружина го послуша,
секи си дома отиде.
А майка му го питаше:
- Синко Стоене, Стоене,
като си, синко, походи,
походи девет години,
камо ти, мамо, печала,
та майка да те погоди,
погоди мама, ожени,
отмяна да си доведе?
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице!
Никаква кяра нямахме...
А майка си му думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Ето майка да те научи -
продай си пушка бойлия,
продай си сабя френгия,
продай си чифте пищове,
продай си рухо хайдушко,
хайдушко рухо, войводско,
та купи брези биволе
и мали чивгар волове,
па иди, синко, разори
бащини черни угари,
посей си бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Стоян майка си послуша -
продаде пушка бойлия,
продаде сабя френгия,
продаде чифте пищове,
продаде рухо хайдушко,
хайдушко рухо, войводско,
та купи брези биволе
и мали чивгар волове,
отиде Стоян да оре
бащини черни угари.
Закачи бразна голяма,
една си бразна изкара,
изкара Стоян, повтори,
кога третята подкачи,
закачи казан с имане.
Па си имане извади
и си ги дома занесе,
и го майци си подаде.
А майка си му думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Иди си, синко, пак ори,
ори си черни угари,
хората да се не сетят,
насей си бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Стоян майка си послуша,
изора черни угари,
насея бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Даде го Господ, та стана,
направи Стоян хамбари,
насипа бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
На догодина пак сея,
зимата беше кишовна,
летото беше сухотно -
не можа нищо да стане.
Стоян отвори хамбари,
хамбари с бяла пшеница
и берекетен кукуруз -
на сиромаси харизва,
на лайншперите заимва,
на чорбаджийте продава
окица по за жълтица.
Чорбаджието станаха,
та при царят отидоха,
па си на царя думаха:
- Царю ле, господарю ле,
имаме Стоян хайдутин,
донесе много имане,
направи кули високи!...
Царят джелате проводи,
та си Стоян фанаха.
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като си ида при царят,
какво да си му прикажа?
Мама Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
сичко му, синко, прикажи -
пред царят лъжа не бива.
Кога при царят отиде,
Стоян на царя думаше:
- Царю ле, господарю ле!
Истина, царю, походих,
походих девет години,
девет пари не спечелих,
та па си дома отидох,
та на майка си приказах.
Майка ме, царю, научи,
да продам пушка бойлия
и още сабя френгия,
и още чифте пищове,
и още рухо хайдушко,
хайдушко рухо, войводско;
да купа брези биволе
и мали чивгар волове,
да ида, царю, да ора
бащини черни угари,
да сея бяла пшеница
и берекетен кукуруз.
Ази си майка послушах,
продадох рухо войводско,
купих си брези биволе
и мали чевгар волове,
отидох, царю, да ора,
бащини черни угари.
Закачих бразна голяма,
една си бразна изкарах,
изкарах, царю, потретих,
закачих казан с имане.
Воля ти, царю, вземи го,
воля ти, царю, прости го -
пред тебе лъжа не бива!
Сеях си бяла пшеница
и берекетен кукуруз,
даде го Господ, та стана,
напълних нови хамбаре.
На догодина пак сеях -
не можа, царю, да стане,
зимата беше кишовна,
летото беше сухотно.
Азе си, царю, отворих,
отворих нови хамбаре,
със бяла, царю, пшеница
и с берекетен кукуруз,
на сиромаси харизвах,
на лайншперите заимвах,
на чорбаджие продавах -
окица по за жълтица.
Царят се тогаз обрадва
и на Стояна думаше:
- Просто да ти е имане,
че на сиромаси харизва,
на лаиншперите заимва,
на чорбаджие продава,
та ми хората не измори!
Още му царят придаде,
па си го назад повърна
и му гавазе запрати,
та си Стояна вардяха.

 


Копривщица, Пирдопско (СбНУ 13, с. 83; =Цонев, Родна китка, № 49 - "Стоян войвода - сиромашки закрилник", с корекции на съставителя; =Осинин, Заплакала е, 1 изд., 1939, № 89; 2 изд., 1947, № 77 - "Стоян войвода помага на сиромаси"; =Керемедчиев-ЗПС, № ІІ-15 - "Стоян войвода помага на сиромаси"; =БНТ 2, 398 - "Стоян войвода помага на сиромаси"); осъвременена.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010