* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Седнал ми е Диманчо чорбаджи,
седнал ми е, джанъм, на ладни механи,
та си яде, пие и се хвалба хвали:
- Яз колкото имам, цар Костадин нема -
яз си имам дор девет паона,
дор девет паона с девет паоници,
девет паоници с девет паончета,
и си имам златно видра коса,
и си имам куна изписана!
Де го зачули негови душмани,
негови комшии, върли касканджии,
кришом са писмо изписали,
та го запратили на цар Костадина.
"Бре, ой ми те тебе ти, цар Костадине,
дека йостанува твойто царско?
Диманчо чорбаджи от теб повек' има..."
Той е изпратил бързи мезиле,
та са отвзели Диманчо чорбаджи,
та отиде при цар Костадина.
- Бре, ой ми те тебе, Диманчо чорбаджи,
ти какъв си - от мен повек' имаш?
Я Диманчо потихом отговори:
- Бре, ой ми те тебе ти, цар Костадине,
девет паона - мойте милни сина,
девет паоници - мойте милни снахи,
девет паончета - мойте милни внуци,
златно видра коса - моята дъщеря,
куна изписана - моята стопанка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010