* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочу са Петър, Петре ле,
до царя и до везиря;
че има, кола сребърна
и позлатени канати,
хубави руси биволи
със копринени чулове,
с фремезиени пискюли.
Царя до Петър проводи:
"Де да е Петър - да доде!"
Петър при царя отиде;
отдалек му се поклони,
от близо му селям даде,
още на царя думаше:
- Царьо льо, млогогодишен,
защо ме викаш, царьо льо?
- Викам те, викам, Петре ле,
аз държа земя и небе,
та нямам кола сребърна
със позлатени канати,
с хубави руси биволи,
със копринени чулове
и фремезиени пискюли?!
Петър на царя думаше:
- Царьо льо, млогогодишен,
йолкум ме питаш, да кажа -
аз насях желта пченица,
кърища и баирища.
Даде я Господ та стана,
че си пченица продадох;
купих си кола сребърни,
със позлатени канати,
с хубави руси биволи,
със копринени чулове,
и фремезиени пискюли!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010