* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Какъв бе Иван сиромах,
сиромах, клета сирота,
сиромах, селски говедар!
Че как му Господ помогна,
да отхрани девет синове,
отхрани и ги ожени,
ожени и ги задоми.
Че купи Иванчо, че купи,
девет чифта руси биволи,
че тръгна Иванчо да оре,
със негови девет синове -
синовете му карат биволите,
Иванчо кара малите.
Сутринка рано ранеше,
вечер късно къснеше,
сътрина рано на нива,
и вечер късно от нива.
Че ора черни угари
и сея бяла пченица,
даде я Господ, че стана,
направи хамбар височък
и за широко широчък,
и го напълни със жито.
Тръгна Иванчо да ходи
ката неделя на скеле
със девет кола все жито;
по на чорбаджа продава,
на сиромасите харизва.
На нему Господ помогна,
много имане спечели.
Извади чешма в двора си,
със дванайсе шулнаря,
със тринайсе постава.
Направи злата кочия,
и купи бели атове,
атове като аслани.
Тогаз се е много позачул,
че той е много богатен.
Де го й царя бре зачул,
че за Иванчо проводи,
де да е Иванчо да отиде,
той него да го попита,
че от какво му й богатството.
Де зачу Иванчо тоз хабер,
той впрегна бели атове
в негова златна кочия,
и той в кочия поседна,
право при царя отиде.
Като си отдалеч вървеше,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям отдаде,
и на царя си думаше:
- Царьо ле, дивлет ефенди,
що си за мен проводил,
що съм ти, царьо, потребен?
Царя на Иванчо думаше:
- Иванчо, челяк богатен,
аз съм за тебе проводил,
че съм те тебе позачул,
че ти си челяк богатен,
по си богатен от мене -
дето го има в двора ти,
че то го няма в моя двор.
Аз съм те тебе позачул,
че имаш девет пауна,
и девет пъстри паунки,
и имаш до два аслана,
и имаш злата кочия,
и имаш чешма в двора си,
и има видра в чешмата.
Че от какво ти й богатството?
Дали си ходил хайдутин,
или имане намери?
Да не си седял чорбаджий,
да не си изял от рая?
Или ти й богатство от Бога?
Иванчо царю думаше:
- Царьо ле, девлет ефенди,
като ме питаш, да кажа,
ще кажа, няма да лъжа.
Аз не съм ходил хайдутин,
не съм имане намерил,
нито съм седял чорбаджий,
ни съм изял от рая.
На мен ми й богатство от Бога.
Че аз бях челяк сиромах,
сиромах, клета сирота,
сиромах, селски говедар.
На мен ми Господ помогна,
отхраних девет синове,
отхраних и ги ожених,
ожених и ги задомих.
Че купих, царьо, че купих,
девет чифта руси биволи,
десети мали волове;
и тръгнах, царьо, да ора
с моите девет синове.
Че орах черни угари
и сеях бяла пченица,
даде я Господ, че стана.
Направих хамбар височък
и за широко широчък,
и го напълних със жито.
И тръгнах, царю, да ходя
ката неделя на скеле
със девет кола със жито;
по на чорбаджа продавах,
на сиромасите харизвах.
На мен ми Господ помогна,
много имане спечелих.
Направих, царьо, извадих,
извадих чешма в двора си,
истина, царьо, имам я.
Дет' си ме толкоз позачул,
че имам девет пауна
и девет пъстри паунки:
моите девет пауна -
моите девет синове;
деветтях пъстри паунки -
моите девет снашици.
Дет' си ме, царьо, позачул,
че имам до два аслана:
моите двата аслана -
моите бели атове,
дето ми теглят кочия.
Пък кочия си направих,
истина, царьо, имам я.
Дет' си ме толкоз позачул,
че имам видра в чешмата:
моята видра в чешмата -
моята стара невяста,
дето посреща, изпроважда
и имущество събира.
Царя на Иванча думаше:
- Иванчо, челяк богатен,
халал да ти е богатство,
продай ми, Иванчо, кочия.
Колко ти струва кочия,
на теб да я заплатя?
Иванчо царьо думаше:
- Царьо ле, девлет ефенди,
аз си кочия не давам,
не давам, не я продавам.
Мен ми й кочия за много,
че тя си хесап, бре, нема:
че мож' ли, царьо, направи
на Гергьовски дъждец хесапа?
Колко са капки капнали,
и колко стърка изникнали,
и колко зрънца станали
във моите ниви големи,
толкоз ми струва кочия.
Мен ми й кочия от житото,
затуй я, царьо, не давам.
Царя му нищо не рече,
излезе горе в сараи
и извади царя, изнесе,
едно сандъче жълтици,
на Иванча го подари,
и на Иванча думаше:
- Халал да ти е богатство,
халал да ти е кочия,
халал да са и тез пари!
Давай, Иванчо, на сиромаси,
давай и им харизвай,
прехраняй и ги подкрепяй!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010