* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Похвали се Павльо болярин,
Коледо ле, мой Коледо,
че има сребърни двори,
сребърни двори, златни столове,
златни столове, писани куни,
писани куни с девет пауни,
с девет пауни, с девет павици,
с девет павици, сиви соколи.
Де го й зачул турския царю,
турския царю, влашкия бею,
оседла си враната коня,
оседла го, обузда го,
обузда го, възседна го.
Че си отиде в Павлюви двори,
че почука, че потропа,
че похлопа, че повика,
че си излезе Павлю болярин.
Отговаря Павлю болярин:
- Лелей, варей, турски царю,
що те носят по среди-нощи,
по среди-нощи, полунощи?
Отговаря турски царю:
- Чул съм язе, че съм дошел,
че си имаш сребърни двори,
сребърни двори, златни столове,
златни столове, писани куни,
писани куни с девет пауни,
с девет пауни, с девет павици,
с девет павици, сиви соколи.
Отговаря Павлю болярин:
- Имам си ги, държа си ги,
сребърни двори - дворите ми са,
златни столове - самин съм язе,
писани куни - стопаница ми,
девет пауни - синове ми са,
девет павици - снашици ми са,
сиви соколи - унуци ми са...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010