* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Пофалял ми се й млад Димо,
млад Димо, млада войвода,
дето го в Дима имало,
че го в царя нямало,
в царя, в цар султана.
Отде зачу царя тез думи,
пратил е Дима да викат.
Царя на Димо думаше:
- Димо льо, млад гидиьо,
как смееш да се пофаляш,
пред мойте сербез гавази?
Димо на царя думаше:
- Царьо, царьо султано,
фалял съм се и пак ще се пофаля,
дето га има в мене,
че го няма в тебе!
Имам си дванайсе сина,
и дванайсе снахи,
и дванайсе унуки...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010