 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Станеник (стопанин) се прочува с имане
Прочул ми се стар станиник,
стани ми, стани, нине, стани, Господине,
че си има, бре, много имане,
девет хамбара с жълто жито,
девет механя с руйно вино.
Отде го зачу бимбашия,
повика го, попита го:
- Отде го имаш, бре, туй имане?
Отговаря стар станиник:
- Даде Господ, боллук стана,
че напълних девет хамбара,
девет хамбара, с жълто жито
и девет механя с руйно вино...
Тебе пеем стар станиник,
тебе пеем, Бога славим!
Драка, Бургаско; коледна - на стопанина (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010