* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Станенине, господине!
Стояне, море, Стояне,
Стоянино, джелепине.
Чул се Стоян, прочул се,
дека е много джелепин,
де има Стоян, де има,
де има кола сребърни,
у колата бъчва от злато,
до половина ракия,
от половина жълтици,
та се е чуло до царя.
Цар си прати златарите:
- Други дойде, да дойде,
да дойде Стоян, да дойде,
да го попраша честит цар
що е по-боле от царя -
да има кола сребърни,
у колата бъчва от злато,
до половина ракия,
от половина жълтици.
Стоян стана, та ойде
на царевите дворове.
Цар го отдалек съгледа,
отдалек порти отвори:
да изскочи Стоян не смее,
да приде близо до царя,
близо до царска постеля.
Царя Стояну говори:
- Стояне, нов джелепине,
по-близо седни до мене -
нещо чем да те попрашам.
И Стоян седна по-близо,
седна по-близо до царя.
Царя Стояну говори:
- Стояне, нов джелепине,
що си по-боле от мене,
какво ми, море, казуя,
дали са върли душмане,
или ми право казуя,
де имаш кола сребърни,
у колата бъчва от злато,
до половина ракия,
от половина жълтици.
Стоян на царя говори:
- Царьо ле, царьо честити,
не са ми върли душмани,
нело са право казали;
имам, царьо, бас не фащам,
не съм ги, царьо, откръднал,
синове ми ги печелят.
Имам троица синове:
един ми оре белия,
други ми кара кирия,
трети ми пасе овнове.
Той, що оре белия,
на ден му дооди, дооди,
по шейсет котли белия;
на втори на ден му дооди
шейсет жълти жълтици;
на трети на ден му дооди
шейсет вакли овнове.
Тебе, мене, Богу слава,
да благословиш, домакине,
от Бога ти много здраве,
от нас ти малко веселие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010