* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Остана Стоян сираче,
убито и окълцано -
нема си нигде никого,
ни брата, ни побратима.
Па ходи Стоян, та проси -
всеки му дава комат хлеб,
ама го люто кълнеше:
- Па тизе, кьорчо кьорави,
ни кьорав още, ни кьопав,
па ходиш, кьорчо, да просиш!
Даде му Господ, даде му,
даде му булче разумно.
Три пъти булче близнева,
все по две мъжки дечица,
още три пъти по едно -
станаха девет синове.
Он беше селски говедар,
а майкя му ги чуваше -
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди огнища,
та си дечица очува.
Станаха мъже работни.
Он ги разцани ратае -
префана малко сермия,
та купи мали волове
и тия брези биволе.
Па си разора бре, Стоян,
дедино ниве големо,
дедино, та па бащино;
посея бела белия,
и червената пченица;
даде я Господ, роди се,
и на земнята натегна,
та си я Стоян ожъна -
напълни девет сърпии,
с по девет нови хамбаре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010