* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Бре, Малине, джелепине!
Прочу се Малин джелепин,
джелепин и чорбаджия,
че има двори градени,
у двори кола желени,
у кола бъчва елова,
у бъчва вино цървено.
Чуло се дума по дума,
чак се чуло до царю.
Царю му абер изпрати:
"Да дойде Малин джелепин,
да го царю изпитва,
откъде стана джелепин,
джелепин и чорбаджия?!"
Малин си стана, отиде.
Царю Малин думаше:
- Бре, Малине ле, джелепине,
откъде стана джелепин,
джелепин и чорбаджия?
Малин на царю думаше:
- Царю ле, честит, царю ле,
нали ме питаш, че кажем.
Даде ми Господ синове,
та ги настаних ратае,
все за големи акове.
Купихме брези биволе,
разкопахме териците,
разорахме слоговете,
насеахме баш белия,
баш белия пченица.
Настанаа гладни години,
люде жито купувая,
ние жито продаваме.
Кола доида, конье ойда,
конье дойде, кола ойда.
От тамо стана джелепин,
джелепин и чорбаджия.
Царому нищо не рече,
най бръкна в десни джобове,
извади шъпа жълтици,
та ги Малина ариза.
Колко са били джелепи,
още толко са останали,
че си е Малин разумен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010