* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочул се Павел болярин,
че има кола имане,
че има къщи високи
и още златни каляски.
По е болярин от царя,
от царя и от везира.
Царя му хабер проводи -
де да е Павел, да доди.
Кат' зачу Павел таз дума,
съблече лепа премяна,
облече дрехи просешки,
че си при царя отиде.
Отдалеч му се покланя,
отблизо ръка целува,
ръката и коляното.
Царят на Павел думаше:
- Певле ле, баш болярино,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Отде си станал болярин,
болярин и баш чорбаджи;
казват, че по си болярин
от мене и от везира?
Павел на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
кат' ме питаш, ще кажа,
правичко ще ти обадя.
Аз имам девет синове
и още девет снахици.
Кога на нива идеме
със девет рала ореме
и мойто рало десето;
кога на лозе идеме
с девет мотики копаем
и мойта мотика десета...
Царя на Павел думаше:
- Павле ле, баш болярино,
иди си живо и здраво
и много здраве носи си
на твойте девет синове
и още девет снахици -
да ти й честито имане,
че си го с мъка спечелил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010