* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочул се Павел болярин,
че има с кола имане,
че има къщи високи
и още златни каляски -
по е болярин от царя,
от царя и от везира!
Царът му хабер проводи:
"Де да е Павел, да дойде,
че ще го нещо попитам -
отде е станал болярин,
болярини и баш чорбаджи?"
Като чу Павел таз дума,
съблече лепа премена,
облече дрехи кирливи,
възседна куцо магаре,
че си при царя отиде -
отдалеч му се покланя,
отблизо ръка целува,
ръката и коляното.
Царът си Павлю говори:
- Павле ле, баш болярино,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
отде си станал болярин,
болярин и баш чорбаджи?
Казват те по си болярин
от мене и от везира!
Павел си царю думаше:
- Царю ле, царю честити,
като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обада,
отде съм станал болярин,
болярин и баш чорбаджи -
аз имам девет синове
и още девет снашици;
кога на нива идеме,
със девет рала ореме
и мойто рало - десето;
кога на лозе идеме,
с девет мотики копайме,
мойта мотика - десета.
Оттам съм станал болярин,
болярин и баш чорбаджи!
Царът на Павля думаше:
- Павле ле, баш болярино,
иди си живо и здраво,
и много здраве носи си
на твойте девет синове.
Да ти й честито богатство,
че си го с мъка спечелил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010