* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Чул се е Петра, прочул се е,
че й много мънлия, мънлия и паралия,
чул се е Петър, прочул се е,
до царя и до везира.
Царя си хабер проводи:
"Де да е Петър, да дойде,
аз да си го попитам -
от де е толкоз мънлия,
мънлия и паралия?"
Че е Петър отишел,
при царя и при везира.
Отдалек му се поклони,
отблизо селям му даде:
- Селям елеким, царю ле!
- Елеким селям, Петре ле!
- Ази те, Петре, повиках,
аз да си те попитам -
от де си толкоз мънлия,
мънлия и паралия?
Петър на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
като ме питаш, да кажа,
малък ме мама ожени,
даде ми Господ, даде ми,
девет момченца близненца
и девет мили дъщери.
Разорах къри и баири,
че ги сях бяла пшеница.
Като на копан тръгвахме
осемнайсет мотики дрънваха,
с мене и майка им дор двайсет;
кога на жътва тръгвахме
осемнайсет сърпа блестяха,
с мене и майка им дор двасет.
Затуй съм мънлия, мънлия и паралия!
Царя на Петър думаше
- Аферим, Петре, машалла,
иди си със здраве, Петре ле,
да ти са здрави децата,
децата, още жената!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010