* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

- Ой, те тебе, стар старненик,
стани ми нине, господине!
От къде си станал прочут болярин
прочут болярин, баш махлярин?
Дали си ти керван обирал,
керван обирал, хора убивал?
Отговаря стар старника,
стар старника, господина:
- Нито съм аз керван обирал,
керван обирал, хора убивал;
най си имах девет сина,
девет сина, златна ръчица,
до у пладне копан копаят,
подир пладне жътва жънат.
Даде Господ боллук стана,
че напълних девет хамбара,
девет хамбара със златно жито;
че напълних девет мази,
девет мази с руйно вино.
През години кътлък стана,
кътлък стана, хляб не стана,
на сиромаси харизувах,
на богати се продавах,
крина жито за алтън давах,
мяра вино за два давах,
че си направих златна кочия,
златна кочия с два сиви хата.
Ето, станах чут болярин,
чут болярин, баш махлярин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010